http://pss.bglink.net/index.html
Български червен кръст
Планинска спасителна служба
При нещастен случай,
дежурни телефони:
088 1470 (за абонати на M-tel)
02 963 2000
За справки или съвети:
088 1471 (за абонати на M-tel)
Постинги в блога
03.03.2007 05:31 -
Парапланеризъм в България
( сп. На Ръба - бр. 7/2001г. )
Парапланеризмът, такъв какъвто го знаят хората днес, се заражда през 70-те години, а за палмата на първенството къде това е станало да пръв път се борят Франция и САЩ. Според списание CROSS COUNTRY, може би най-авторитетното издание в света на парапланеризма, първият полет с "меко крило" е извършен от Дейвид Бериш в далечната 1965 г., в един ски курорт, на два часа път от Ню Йорк. През 60-те години, когато космическата надпревара между свръх силите е налице, той се заема с разработката на парашути-крила, в които огромната площ се компенсира от по добрия коефициент на планиране. Те били правоъгълни, с големи вертикални стабилизатори. Според Германската Асоциация по пара- и делтапланеризъм през 1974 г. един друг американец - Дан Пойнтър публикува книга относно "парасейлинга" (parasailing), а през 1978г. двама французи стават известни с полетите си с новия вид парашут. През 80-те години новият начин на летене придобива широка популярност в Европа, предимно в зимните курорти на Франция, Австрия и Швейцария, които през лятото предоставят идеални условия за парапланеризъм.
В България не е много ясно, кога точно се появява първият парапланер и кой е първият българин полетял по този начин. Едни от първите крила се модифицирани парашути, с които се правят първите полети. Това става някъде в началото на 90-те, когато въздушните спортове в България излизат "на въздух" изпод крилото на ОСО и летенето минава в сферата на личната инициатива. Така се стига до ситуацията днес, когато клубовете по парапланеризъм не са обединени от някаква асоциация, която да се ангажира с развитието на спорта. Федерацията по въздушни спортове е изключена от ФАИ (Световната Федерация по въздушни спортове) заради неплатен членски внос в размер на 15 хиляди германски марки. Това пък силно затруднява българите, занимаващи се с въздушни спортове да участват в състезания като World Air Games и Paragliding World Cup.
Така стоят нещата погледнати отстрани, а моят личен опит с летенето започна през 1998 г. на хълма след Бистрица, наречен Капраля. Там или на някой друг подобен учебен (т.е. нисък) хълм започва първоначалното обучение, което при различните клубове и инструктори варира в цените и продължителността. Обикновенно цената е около стотина долара за 40-50 часа, но всъщност няма кой друг освен интруктора да реши дали сте се научили да излитате, да реагирате адекватно на поведението на крилото и да се приземявате безопасно, така че курса може да продължи и повече. Липсва организация, която да стои над клубовете и това води и до липса на лицензи за пилоти и сертифициране на правоспособни инструктори. Така всеки може да се обяви за инструктор и да обучава учениции, които "Господ ги пази." Моят личен съвет е да си потърсите инструктор, като разпитате бивши ученици и хора, които са се убедили лично в качествата на някой да ви научи да летите безопасно.
Следващия важен момент е покупката на екипировка. Тук нещата са далеч по сложни отколкото при други спортове. Изборът и трябва да е съобразен с опита и уменията на пилота. Според всеобщо мнение, тук немалка част от летателите са "джигити" и летят с крила които са за състезатели, а реално нямат опит и нальот за тях. Има няколко класификации за това в кой клас попада дадено крило според характеристиките и поведението си във въздуха. Най известните са DHV, AFNOR и SHV, които разделят след тестове крилата на три основни вида - за начинаещи, междинни и състезателни. Тестовете се правят от тест-пилоти, които проверяват как се държи и колко лесно излиза крилото при излитане, кацане, сривове, спирали, колапси, а също и стабилност и маневреност. Много е важно преди да закупи екипировка, човек да провери дали даденото крило е сертифицирано. Някои от фирмите производители, като SKY, Gradient, OZONE имат представители в България, информация за които може да се намери в техните уеб-сайтове или при запитване. Предимството да си закупите крило от дилър е, че той би могъл да ви даде гаранция, но като цяло пазар на екипировка няма, няма и данни за това колко парапланера годишно се внасят в България. Неофициално може да се сметне че са около стотина, в това число и тези втора ръка.
Закупуването на крило втора ръка крие рискове, които би трябвало да бъдат преценени. На първо място да платите за него цена, която просто не си заслужава. Друг проблем е да се сдобиете с парапланер, който просто е "издухан" от летене и влачене по баири, което го прави опасен за летене. Като цяло добра екипировка, която включва сбруя, резервен парашут (според малко черния парапланеристки хумор "се изплаща само с едно отваряне"), вариометър, парапланер, здрави високи обувки може да струва между 3-4 хиляди лева, като цената варира основно заради крилото.
Места за летене в България има доста. Най-известните от тях са на Сопот, Конявската планина (до телевизионната кула), Враца-Околчица, Монтана (при село Пъстрина) и още доста. Практически във всички планини може да бъдат открити места за летене, а дори хълмове като тези при пернишките села Витановци и Расник са ставали свидетели на доста добри полети. От Витановци, с денивелация около 50 метра при добри условия са постигани прелети от над 100 километра. Оттук започва и рекордния полет на Димитър Михов (известен като Мицо) - 147 километра, който завършва близо до Девин в Родопите. Този рекорд, поставен през миналата година, не е подобрен и до днесДруго добро място за летене е Северното Черноморие, където високият бряг и дневните бризове създават отлични условия за склоново реене. Освен реене на склонов вятър, другият начин да се "извади" човек е с термика-топла въздушна маса, издигаща се над околния студен въздух. Такива дни с хубави и чести термики и не много силен вятър, който да ги накъсва и отнася, са един вид "подарък" за пилота. Знанията за метеорологията, за видовете облаци и разгадаване на времето по местни признаци всъщност съставляват голяма част от уменията на парапланериста. "Едно от важните неща, които трябва да се научат е в какво време да летиш и в какво да си стоиш на хълма" е мнението на Антон Найденов, един от първите хора полетяли с парапланер в България и инструктор по парапланеризъм. "По-добре е да си долу и да искаш да си горе, отколкото да си горе и да искаш да си долу" е друга мисъл, която резюмира същото правило.
Състезанията по парапланеризъм в България, когато ги има, са организирани от отделни клубове и в тях освен български пилоти, които се състезават главно за идеята, отколкото по други причини. Чуждото участие най-често са пилоти от Югославия и Македония, за които идването в България не е особен проблем. Подобно е положението с участие на български пилоти в чужди състезания - за тази година погледите бяха насочени главно към Гърция и Търция, където бяха проведени състезания за PWC (Paragliding World Cup) и pre-PWC. В състезанията от PWC тази година в Коница, Гърция (26май -1 юни) и Симентал,Швейцария(4-10 юни) от България участват Димитър Михов и Слави Василев. PWC e най-престижната титла в света на парапланеризма и в състезанията за нея участват над 100 пилоти, а наплива на желаещи е много по-голям. Предстоят състезания в Ла Клузас, Франция (15-21юли), Костехон де Сос, Испания (29 юли-4 август) и Кобарид, Словвения (19-25 август). Междувременно в Андалусия, Испания бяха проведени вторите Въздушни Международни Игри (15 юни - 1 юли), организирани от ФАИ. В тези игри са включени 10 въздушни спорта - парапланеризъм, мотопарапланеризъм, парашутизъм, делтапланеризъм, безмоторно летене и др. в които участват състезатели от цял свят, без България, поради посочени по-горе причини. За да се организират в България състезания, които поне като участници и организация малко да се доближават до тези е нужно като за начало да се създаде организация, която да замени недействащата Федерация по въздушни спортове. Както и повече хора да открият магията на свободния полет.
източник: www.paragliding.dir.bg
